Михаил Димитракиев Юнаков-Такев е роден на 10 март 1864г. в китното градче в полите на Родопа планина било център на революционна дейност, обхванала всички съседни селища:Батак, Брацигово, Радилово, Равногор, Бяга и т.н. Детството му е съпроводено от въоръжената подготовка за въстание срещу османския поробител. Като дете той вижда и слуша по улиците, кафенетата поверителни шушукания за готвеното въстание. Априлското въстание избухва въодушевено, но стотици български селища са изпепелени от турците.Населението на героичното с.Батак е изклано по най-зверския начин от хърсъзите на Али Барутанлията. Над 5000 мъже, жени и деца от 8-9000 българско население на селото.
  След бурните събития от въстанието започва Руско-турската освободителна война. На 1 януари 1878г. след тежки сражения по фронтовете на Южна България руските императорски войски са вече в гр.Татар Пазарджик. Хората ги посрещат с нескрит интузиаъм и радост.
Руското военно командване установило временно управление в града от български граждани на обществени начала работещи под председателството на уважавания гражданин на Пазарджик Ованес Соваджиян-началник на жп гарата в града и единствен говорещ френски език, с който лесно се разбирал с руските офицери.
Паниката сред турското население била голяма и за да няма неприянтости също в околните селища били създадени местни управи подпомогнати от руските войски.
Такава била създадена и в гр.Пещера, като командира на ротата майор Жданов, изпратена в Пещера поискал да бъде избран и кмет на града. Тук те трябвало да останат за по-дълго и  изградили казарма. На път за Пещера от Татар Пазарджик руските военни минали и през с. Радилово / това е селото, което по-нататък ще стане предмет на разискване по повод убийството на Алеко Константинов / , което било напълно изгорено от турските башибозуци на Али Барутанлията. Но хората били спасени с изключение на няколко човека, като овреме били изведени от видните революционни дейци от селото, а именно ТОДОР ВАЧКОВ , ГЕОРГИ АНГЕЛИЕВ , братя АНГЕЛ И ИВАН ЮРУКОВИ. Те рано от височинити на селото забелязват идващите турски войски и башибозук на Барутанлията по пътя от Татар Пазарджик и извеждат в околностите на селото хората. Турците, като виждат, че няма жива душа опожаряват селото и продължават към Пещера,Брацигово и Батак. Пещерци са спасени от един турчин на име ОСМАН ЕФЕНДИ!
 На 8 януари 1878г. майор Жданов с ротата си пристига в Пещера. След седмица изпраща и един взвод в Батак. Тук руските войски видяли мрачна картина.Къщите опожарени и хилядите трупове на изкланото население.
 В гр.Пещера всички се навъртали около руските войници и казармата. Било им всичко интересно. Най-много имало деца и юноши, които с внимание следели всяка стъпка на руските войници.Те усвоили техните команди, маршировки, ред и дисциплина и започнали да им подражават. Едно слабо 14 годишно момче с кестенява коса и светло обло лице, облечено като повечето деца в шаячни дрешки, направило силно впечатление на руските войници и офицери със своята наблюдателност и упоритост. По цели часове то стояло пред казармата и погледът му не изпускал нищо. Това бил малкият МИХАИЛ ТАКЕВ. Епохата, в която растял оставила дълбок отпечатък в съзнанието, душевността и богатото му въображение. Тя му вдъхнала дълбоки и благородни чувства, но най-вече чувството на искрено и всеодайно родолюбие!
  Михаил изучил почти целия строеви ред, дисциплина и команди на руските военни части и решил да организира по тяхно подобие " българска войска", на която да бъде " български командир ". И не след дълго през пролетта на 1879г. около казармата се появила една нова " рота ". Със стегнатостта си и своята организираност тя направила впечатление на гражданството и руските военнослужещи. " Ротата" била съставена от 25-30 български момчета между 10 и 14 годишна възраст и била обучена по руски образец.
  Михаил стоял най-отпред и се назовавал неин командир. Войниците му били въоръжени с дървени пушки и ножове, а раниците им били от стари износени възглавници с пришити презрамки. Тази " рота " стояла пред казармата, провеждала учения по подражание на руските войници. Ходела на походи, хвърляла бомби и упорито атакувала пещерските баири. "Ротата" следвала винаги и навсякъде руските войски, че много от офицерите я считали неразделна от своите части. По време на отдих и храна нейните "войници" се подреждали в редица със своите канчета пред топлия войнишки казан на руските войници. Руският кашавар им сипвал по черпак ядене в канчетата за подкрепа, както на всички войници.
 Всички в града говорели за детско-юношеска " рота " и за нейня остроумен командир, Димитракиевия син Михаил, който я създал и обучил.
 Едно събитие придобило съществено значение за определяне на по-нататъшната съдба на Михаил.
 Веднъж българската "рота" научила ,че част от руските войски са излезли от казармата и отишли някъде на поход. Тогава и тя решила да направи такъв до отдалеченото село Аликочово / днес Алеко Константиново / и да построи там свой бивак. На високия родопски баир край селото били проведени мого "бойни учения и сражения", придружени от гръмогласно "УРА". Тези занимания били забелязани от командира на руските войски в Пещера майор Жданов, който бил на обиколка по това време в това село. Той отдавна знаел за Такевата "рота" и използвал случая да види и поздрави момчетата. Когато Михаил забелязъл идващия майор Жданов и придружаващите го руски офицери и български селяни той бързо строил "войниците" си и застанал "мирно" пред тях. Козирувайки посрещнал майор Жданов, рапортувал му за състоянието на "ротата" и направил две , три крачки встрани, за да даде възможност на руския командир да обходи "ротата" и поздрави момчетата. След като сторил това майор Жданов дал "свободно" и дълго разговарял с момчетата и техния "боеви" командир, без да скрива очудването си и възхищение от познанията и организираността им.
 В тази героична епоха появяването на Такевата "рота" не било случайно явление. Духът и ентусиазмът на времето бил предаден и на малките български момчета. България близо 500 години очаквала своята свобода.
 Майор Жданов останал изненадан от военния талант и организаторските способности на своя млад "колега". Ето защо той посъветвал пещерските старейшини и управляващи фактори в общината да намерят пари , средства и начин да изпратят малкия Михаил Такев на по-сериозно учение. Според руския командир това момче имало качества да стане не само голям български военачалник, но и голям водач на своя народ.